Професор Галилей Дамянов Симеонов е роден на 22 юни 1929 г. в с. Сърбляница[ През 1934 г. село Сърбляница е преименувано на Илица. През 1955 г. двете села, Илица и Соточино, са обединени в ново населено място с ново име - Гаврил Геново.] (днес с. Гаврил Геново, община Георги Дамяново, област Монтана). Според запазено семейно предание, родът му се преселва от с. Долни Лом, Белоградчишко в края на XVIII век, бягайки от размирици.
Галилей Симеонов завършва гимназия в Берковица. Дипломира се през 1960 г., във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ - София (днес НХА), където завършва класа на Илия Бешков.
Г. Симеонов е дългогодишен професор по графика във НХА. Смятан за един от последните класици на българското изобразително изкуство, още през 70-те години на ХХ век, се утвърждава като водещ график в национален мащаб. Сред дълбоко виталните му твори се открояват портрети на известни български писатели и революционери (Йордан Йовков, Яне Сандански, Христо Ботев), както и на неговия румънски колега - живописецът Корнелиу Баба (1906 - 1997). Създава и поредица от одухотворени женски образи. Сред най-известните му картини остават „Простреляните ниви“ и „Нивите ни - 1918 година“.
Специално място в творчеството на проф. Галилей Симеонов заема Васил Левски. Митологизираният образ на Апостола на българската свобода е претворен в множество графики, живописни платна и колажи.
След пенсионирането си през 1990 г., проф. Галилей Симеонов се връща в своето родно село Гаврил Геново. Живее изключително скромно, а в старата селска къща няколко пъти картините му изгарят в пожар. Не спира да рисува, продължавайки да пресъздава важни исторически събития и личности, красотата на българската природа и тежкия труд на хората, свързани със земята.
По препоръка на своя любим учител Илия Бешков официално променя „неподходящото си име - Галилей“ и става Никола Дамянов Цветин.
Смятан за съвременен български будител, според мнозина от неговите почитатели, неслучайно земният му път свършва на 1 ноември 2021 г.
