След „летящия старт“ на Първи април с картината на Васил Кюркчиев, предоставена ни от Иво Ниновски, който ни дари и ав- торската си книга„Родовете в Сира- ково“ младата майка Йоана Хрис- това ни зарадва с детски книжки на немски език. А знаете ли, че поред- ното дарение на чи-талището в Бяла Слатина направи лично един наш съгражданин, про- славил ни в цяла България със злат- ните си ръце, копа- ничарят Георги

Мицовски!? Той е участвал в много регионални, национални и международни изложби, а за 2007 година е обявен за най-добър копаничар в България. Дарява свои изделия на фонд „1300 го- дини България”. На читалището подари 16 експонати.

Баш майсторът сред копаничарите е член на Задругата на майсторите на народни занаяти от 1992 г., а с художествена об-

Валентина БОБОЙЧЕВА

работка на дървото се занимава още от 1980 г. Изработва всички традиционни изделия: овчарски чаши, лъжичници, дъски... Сам си прави и инструментите за работа. Издирва си и използва точно определени дървесни видове, като би могъл да ви изнесе цяла лекция кое дърво за изработка на какво е най-предпочитано.

И той като всеки творец си обича работата и създаденото от него и би могъл да ви говори с часове за творенията си и да ви разкаже дори кога са сътворени, от кое дърво, къде се намирало и всичко друго да си изприкаже, което на нас ни се струва из- лишно. И ако за обикновения човек това са само битови дървени предмети, то за майстора са творения, които е създал с желание и много старание. Майсторът Георги Мицовски и до днес следва девиза на първия си учител по копаничарство Николай Дойнов: „За занаята копаничарство са необходими магарешки инат, би- волски нерви, египетски труд и малко въображение от страна на майстора”. А аз си мисля, че тук трябва не да добавим, а да из- тъкнем неговата голяма любов към това, което прави и душата и сърцето, които влага във всичко. Защото занаятът за него не е хоби, той е неговата същност, една хармония, която създава между минало и настояще, а мисли и за бъдещето.

Георги Мицовски е тих и скромен човек, не си пада по приказ- ките, още по-малко по хвалбите. Обикновено за постиженията на творците говорят техните творби, а създателите на красота полу- чават обичта и уважението ни! Благодарим ти, бай Георги! Благо- дарим ти, Майсторе! Бъди жив и здрав! Бъди благословен!

А ние нека имаме очи и душа да се наслаждаваме на това, което сме наследили и ни е съхранило и което предстои да пред- адем на онези, идващи след нас!

Желаем Ви слънчеви пролетни дни, с високи небеса и дъхаво зелено, изпълнени с Вяра, Надежда и Любов!

‍